Лъчезар Станчев
Есен
Задуха северният вятър
и тежко разлюля гората
и ето над потока чист
зарониха се лист след лист.
И по небето на редици
последни закъснели птици
отлитат с писък пак на юг,
че зимата се връща тук.
Мецана из гората скита,
за сън си търси дупка скрита.
Работните пчели отвред
за зимата си сбраха мед.
Виж катеричката игрива,
сега се труди мълчалива —
шишарки, лешници в хралупа
цял куп за зимата натрупа.
И мравката, добър житар,
напълни със зърна хамбар.
При пълна къща — радост има
дори в студена, дълга зима. |
Младен Исаев
Есен
Отлетяха птиците на юг
и горите жалят притаени.
Жълти листи рони всеки бук,
само боровете са зелени.
Вехне свежата трева,
слънцето минава ниско-ниско,
а небето с мека синева
е така отворено и близко!
Аз обичам тая светлина
на спокойната златиста есен,
топлата дълбока тишина,
птиците с далечната им песен.
Аз обичам в есен да вървя
през полето, рано разорано,
и да гледам в чиста синева,
как издига върхове Балкана.
Нека птиците летят на юг,
с тях не искам в полет да замина.
Аз завинаги оставам тук,
с тебе, златна майчице родино! |
Елин Пелин
Есен
— Есен листожълта,
есен русокоса,
откъде пристигаш
задъхана, боса?
— За малко, за малко
пристигнах аз тука,
годината-майка
прати ме с поръка:
на хората, сврени
по селските хижи,
плода да събера
на труд и на грижи.
Птичките прелетни
на път да изпратя,
гори да прочистя,
да събера листата.
В нивите да пръсна
нови семена,
за пролет да шия
нови знамена… |
Трайко Симеонов
Есен
Глъхнат вред полята,
хълмове, горички.
Няма ги да пеят
веселите птички.
Към предели южни —
някъде далече,
зад морето бяло
отлетяха вече.
Капят и листата
от унили клони —
златолиста есен
златна сълзи рони. |
