По силата на Берлинския договор, България е васално княжество на Османската империя.Макар,че фактически Княжество България провежда независима вътрешна политика, стопанското развитие и международните му отношения са затруднени.
Тридесет години след Освобождението възникват благоприятни външно-политически обстоятелства и княз Фердинанд на 22 септември в църквата „Св.Четиридесет мъченици” обявява независимостта на България и себе си за цар на българите.
В манифеста,подписан от Фердинанд и правителството звучат следните редове:
„…цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.”
Това дело е извършено без съгласието на Великите сили и Турция. Международно признание Царство България получава през април 1909 г.
