БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

Ясно слънце свети

в твойте небеса,

бляска из полята

сребърна роса

и люлеят гриви

ранните нивя:

Хубава си пролет,

българска земя!

Юли. Юли. Юли.

Хлябът се пече.

Син синигер мъти

в дюлево дръвче,

трепка над житата

златна мараня:

Хубава си лете,

българска земя!

А септември слиза

златен, тих, богат —

празничен и щедър

сбира стар и млад.

Ритлите са пълни.

Виното преля.

Хубава си есен,

българска земя!

Светъл сняг покрива

твойте равнини,

звънкат из селата

весели шейни

и блести Балкана

с блясък на кама.

Хубава си зиме,

българска земя!

Найден Вълчев

БАЩИН КРАЙ

Тръгна ли в зори по ризка,

ще достигна онзи край,

дето се белее Плиска,

дето Дунавът сияй.

Все на път под изгрев мирен

аз ще чуя засиял

как ме вика чак от Пирин

еделвайсът разцъфтял.

После в пъстрата шевица

от метличина и мак

ще ме призове Марица,

блеснала от бряг до бряг.

Бащин край, родино мила,

за ръка ме поведи

да достигна като Рила

най-високите звезди.

Атанас Цанков

КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичах не защото си богата,

а само затова, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а заради туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси който ще във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев