Изберете картичка за изпращане
Кликнете върху заглавието на статията, за да изпратите картичката по e-mail.
Спасовден е народното наименование на празника Възнесение Господне. Той е подвижен и се чества 40 дни след Великден. Тогава за последен път след Великото Възкресение Христос се явявя пред учениците си и се възнася на небето при Своя небесен Отец.
Както при почти всички християнски празници, българският народ е вплел в символиката му и стари вярвания от езически времена:
1.Смята се, че в нощта преди Спасовден се завръщат митичните същества русалките, които сеят над нивите роса за плодородие. Вярва се, че дъждът на този ден е благословен от Господ и предвещава богата и изобилна година. Младежите и девойките обикаляли селото, околните ниви и ливади и пеели обредни песни за дъжд:
Дай Боже, дъждец,
да се роди пшеница
на деца по корица,
на млади коматче,
на стари от средица.
Пусни Боже, росица,
Спасова водица,
хроми да се мажат,
здрави да се блажат.
или:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…
2.Ако в нощта срещу Спасовден болните от неразгадаема“русалска“ болест или бездетни жени преспят на поляна под цветето росен, те ще получат чудодейно изцеление. След Спасовден селата обикаляли групи мъже“русалии“, които чрез специални тайни ритуали са придобили целителни сили и с обредни танци и прескачане са лекували легнали на земята болни.
3. Народът е вярвал, че на Спасовден се прибират душите на всички мъртви, които са били пуснати на свобода след велики четвъртък. Жените рано ходят на гробището и раздават варено жито и хляб за успокоение на душите на своите близки покойници.
Вижте още:
