”Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка…
Тоз, който падне в бой за свобода,той не умира „
Тези безсмъртните стихове Христо Ботев посвети на героичната смърт на Хаджи Димитър,но те звучат с пълна сила и за неговата собствена кончина. Денят на героичната и трагична гибел на гениалният поет и революционер, признателните потомци повече от столетие честват като Ден на всенародна почит към героите, отдали живота си за свободата и независимостта на България. Първото официално честване на 2 юни като Ден на Ботев и падналите за свобода е през 1901 година на връх Вола.В него участват и живи четници от Ботевата чета. От няколко десетилетия,освен с тържествена заря -проверка повсеместно в страната, в 12 часа на 2 юни сирените в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.
