Сайт за любознателни деца – достъпно и разбираемо обяснение на явленията в природата и научните закони под формата на игра

ПРОСЯКЪТ



Калоян Ивайлов Красимиров- гр. Исперих, 8 год.

Веднъж тръгнахме за Бяла Слатина и по пътя спряхме да си починем на Обнова. Докато баба, дядо и тати пиеха кафе, ние с мама се запътихме към малко магазинче за да си купим нещичко. Мама си взема пръстен, а аз робот. Тръгнахме към барчето да покажем на тати новите си придобивки. Тогава видях един просяк, който стоеше наблизо и гледаше храната по масите. Стана ми много тъжно и поисках от родителите си парички да му дам.  Той не беше нахален и не ходеше по масите да притеснява хората, а чакаше някой да се сети за него. Изсипах му цяла шепа стотинки и той много се зарадва. Каза ми:

-         Да си жив и здрав!

На тръгване аз  му занесох и рестото, което ни върнаха и просякът ме попита как се казвам. После ми каза:

-Да си жив и здрав, Калояне! Пожелавам ти това твое благородство да го предадеш на внуци и правнуци!

Аз не разбрах много думите му, но мама после ми обясни, че ми пожелава дълъг живот и да науча  внуците и правнуците си на човещина.

Продължихме пътя си и аз през цялото време се чувствах щастлив, че помогнах на бедния просяк. А баба и дядо казаха,че вече съм пораснал.

Бях горд, защото вече съм голям!

Изпратете своя коментар за: "ПРОСЯКЪТ"